Състезанието на Бояна и снимките

Последния ден е битка- и двамата сме схванати от гърченето в колата, всичко е мокро, обаче все пак решаваме да пробваме. Едвам-едвам се надъхваме да тръгнем, катерим в нишата над мъглата, пак вали..дъжд....
Зима ли е, не е ли? Астрономически още не е настъпила, но все ми се иска вече да го броя за зима. Въпреки, че на Боянския положението си беше съвсем течно, състезанието се получи страхотно. Момчетата добре се бяха потрудили. Сътворената за случая финална линия, изискваща изключителна концентрация и прекрасни умения се оказа по силите само на Миньора. Браво Минчо!
След състезанието ние с Тони тръгваме към следващата ни цел. Вечерта сме на х. Мальовица. Задачата за неделя е да пробваме новата линия, която съм загледал от миналата година, а това е само част от големия пъклен план или играта, в която ще бъдем петима и трябва да се сработим, за да успеем. Играта, в която трябва да бъдем по-неуморни от времето и по-бързи от вятъра.
Денят е кристален, на моменти леко подухва, температури прилични, лабилните камъни стегнати на местата си. Чудесни условия!
текст и снимки от Гриньо
![]() |
обратно в зимната игра |
Новата линия на стената на Малка Мальовица по идея на Гриньo; Дракончето си го гледаме, скоро трябва да се излюпи и започва да дивее :))
![]() |
"Дракон" |
След този перфектен ден пътищата ни се разделят. Хапваме по един боб в х. Мальовица, стъмва се и Гриньо тръгва към Стара Загора, а аз към Страшното езеро. Добре че имаше пъртина; само я следвам и от време на време гледам огромното звездно небе. На следващия ден рано сутринта се качвам до Попова Капа, от там слизане по вълчи стъпки до Превала, пряк път директно на юг, Сухото езеро и пристигам на Кирилова Поляна.
малък и среден Купен |

След сутрешния преход обикалям по къщурките на поляната, хапвам чудни гозби, помагам с реденето на дървата и след няколко часа изкача и бачи Мири. И двамата правим по пет дни катерене- всеки с неговите си проблеми :)
Бачи Мири по "Юрган" |
Няма коментари:
Публикуване на коментар