четвъртък, 9 юли 2015 г.

Долна работа

хъх с долните маняци по Долната игла;  Дамян и Мулето
За мен това беше втори опит по 5-ти Конгрес...






Не успях да се изкатеря, както първия път, но какво от това... видях нещата по различен начин.
Трудно е да се пребориш със спомените и очакванията. Фокус и вътрешен мир... благодарност и обич са нужни.   


 Готините снимки са благодарение на Мулето, който за жалост го няма, как катери и се бори със страховете си. Доста впечатляващ за слушане :)


Дамянски в добра цялостна форма, прокара вариант на второто въже, което според нас е било оригиналното намерение на Проданов и Цонкин... но не са разполагали с френдове, а цепката е широка. В началото има няколко дървени парчета с клин.. доста екзотично

нагоре или надоле
Всички съмнения и страхове остават под маршрута, защото вземеш ли ги нагоре, ставаш по-тежък.... и рано или късно си слизаш. Без извинения, по-малко раздувки, повече действия...
Една мисъл на Байно:

"Едно време клиновете бяха дървени, а хората-железни...сега клиновете са железни, а хората-дървени..."

Може би следващите ще са пластмасови... или водни... а дано

"Бъди вода, приятелю!"

1 коментар:

  1. Тони,
    Изключително съдържателен и изпълнен с мъдрост разказ, побратиме. Пожелавам си някой ден да катеря с теб и да почерпя от това твое вдъхновение и мирглед.
    Байно,
    Бил си много прав, Братко! Почивай в мир!
    Истина, прошка, любов към всички и всичко.

    ОтговорИзтриване