или Алпиниада "Мальовица 2019"
Това ми беше второто участие в ежегодното събитие в рилската долина; първата ми беше 2014г. с Виктор Варошкин, когато бяхме 3/4 свръзки и се сцепихме да тичаме по северната стенана Мальовица.
Сега работата беше друга;
Нямах свръзка, а по-скоро желание какво да правя. Исках да отида на стени, на които не съм бил и да си причина по-уравновесено изживяване. В стила яко лек и леко бърз.
Един пост в фъцбука и Марто Пенков на шега или не, ми се върза на акъла, въпреки че отдавна не е турял джаДжа. На всичкото от горе, Ивчо Радков го сплашвал, че аз не съм бил могъл да слагам джаджи...(страшна свръзка, разбираш ли)
И ко да са прави, пътуваме си с Марто в голфа, минаваме през Плана да оставя Туш(благодаря Кофе ;), хапваме си банички и туй онуй за въглетоварене, преди големия глад. На ЦПШ сме късно сутринта и стягаме раниците, само с нужното ни (за тичане и катерене) и айде към хижата за петъчни бири.
Събота вече беше дошла, а ние се свличахме в полегналата ни палатка. Към 6ч. излазихме да се редим на опашка пред тоВалетнате в хижата... 6 и 30 бяхме закусили. Половин пъпеш и една филийка с извара, малко сушени плодове и ядки за мен. През деня храната ни беше 4гелчета, като всяко го разделяхме на две с няколко глътки вода + 3 барчета(малко се прецакахме, че бяха протеинови и на края на деня без вода аз имах сериозни болки)+ 2парчета луканка. Сутринта пихме по 0.5л. вода. Имахме 3 х 0.5л меки бутилки (фласкове), които напълнихме по 2 пъти;тоест по 2/ 2.5л на човек за 12 часа...
Към 7:30ч. тръгнах по Потника на Мери на Черната скала с всичкия инвентар, раничка и маратоните в нея. Минах изкуствения пасаж свободно(6б), турих микро тракшънъ малко след това, Марто наката остатъка от въжето и двамата тръгнахме на френска. Още едно въже катерене, още едно в клек и още едно лазене и сме на полегнало (писахме ги 2 ама са си 3 ;) Без да се развързваме, изприпкахме към горната кула, едно гелче и стрелба по тур УИАА. Катери се постоянно и приятно като 6б, минава се покрай таванче, и там се прави площадка ама не и днес. Пак слагам тракшъна и продължавам по полегналото; след върха направо на гръдна обирам Марто, сбираме катуна в 9:30ч., гелче и се гмуркаме в клека.
Търсим поляните и се провираме из пинус муго-то. Малко слизане и вече сме по пътеката за Страшното. Надявах се да видя пълна маса с вкусотии от АСР-а ама уви- няма никой, подминаваме заслона и към купените; почвам да се чудя кой - кой е.
Гледам снимките, които Дамян Петков ми прати и намираме тръгването на тур Георги Кирков(после Дамян Чолпанов ни каза, че това е тур ВИФ(схемите и скиците са толкова объркващи че докато не изкатеря и другите неща нищо не разбирам)). Лъха на снеголед изпод морените и почва да духа леко,Марто пуши и е облачно. Тръгвам по първо въже с няква надежда, че пак ше катерим на френска, но тя бързо се изпарява. Обединявам първите 2 въжета в едно 55м въже(7а+?) и решавам да разпъна за над още едно таванче, но то се оказва пасаж. Треперя, помпам се, връщам се, ругая и накрая замятам за един клин и оообери. Разбирам, че нямам много въже и слизам надолу на по добро място за площадка(може би втората на схемата).
Площадката е на два клина, набити в пробити дупки и два френда. Марто идва удървен от студ, пуфти и си удря ръцете. Тръгвам за втори път нагоре и сполучвам с движенията. Замятам, примъцвам и вече съм над тавана, продължава си темелна скаличка, докато не пристигам на гоолема тераса(второ въже 7б?). Дрехите са ми тамън-потник, термобельо и шушляк. Осигурявам Марто, правейки лицеви опори и клекове и си мисля, как това ще е последното леко въже до горе. Пенков идва и го надъхвам да води, а па той ми разяснява, че това бил тавана от снимките на Дамянски и ме праща в отделената действителност.
След това разбираме че този табан е от тура Георги Кирков. Първия опит висвам и съм озадачен от боулдър прогнозата на Дамян. 7А боулда? 7б/б+ Разглеждам заклещванията, слизам, тръгвам, минавам и продължавам по забавни плочи с с хубаво катерене. Прекалявам с дължината и триенето от тавана почва да ме дърпа. Площадка на една чучка клема и френд и почвам да обирам Марто с мъка. Той вече е толкова изсъхнал, че ме подминава по пътя за слънцето. След малко и аз не издържам и тръгвам да го гоня на френска Иии О, да бай Райчо ни сгрява. Ядем барчета, Марто го боли глава и след малко напичане тръгваме да подсичаме южния склон на Ловница.
След малко тътрузене по гъз излизаме срещу Червената игла и гледаме, как Гомез и Роската зъзнат на пасажното въже. Марто недоумява желанието ми да изкатеря първото въже на едно маршрутче, което да продължим утре, та гледката на наще приятели и спаружения протеин в стомаха ми, ме отказват набързо. Оставяме всичко в улея и почваме да вайкаме, лазейки нагоре. Мечо и Бобката катерят Веждите, а ние търчим към БАК, да им ядем храната и аналгина от аптечката.
Корема ми вече се е свил, забравям да пия вода от бисквитката, а Марто продължава да ме разсмива и трябва да спирам в поза ембрион на няколко пъти преди хижата. Вода, бири, суджуци, малко раздувки, лягам до палатката и хоп - неделя сутринта свръзката ме буди, пак клякам над тоалетната, закусваме малко повече, взимаме същата доза барчета и гелчета като вчера + малко повече глезотийки и тръгваме яко леки към Червена Дяволска игла.
9 часа Марто катери премиерен вариант из клека около първото въже на тур Сливен. След това ми предоставя следващите 2 въжета(6ц+ и 7а), благодаря за което.СТРАХОТНО КАТЕРЕНЕ одма мъц. Докато Марто тръгва по четвъртото въже, един джавкащ дакел се отделя от свръзка, катереща се на Злия Зъб! и почва да кръжи около раницата ни, в основата на тура!!! Осигурявам и се разкъсвам от притеснения; по какво се мъчи Марто, от какво ще си слезем и докъде; дали дакела ще ни изяде барчетата и ще си гелоса прическата... а пък господин Пенков ме успокоява, че ще му откъснем ... и ще...
Търсим рапелен път на ръба, но намираме само нашия верен приятел - клека. Хвърляме се надолу, въжето ни(около 65м) стига само до кутията, от която не става за рапел, а само за откатерване. Ко да се праи
Бяхме си обещали да не качваме втори път тоя улей пеша, но времето ни измами и се насочваме към косматия зъб. Тръгвам по първото въже на тур Веждите и си мисля, че това е най-скапаната скала, която съм катерил тия дни. Успокоява ме изобилието на бело по хватките, докато не се сещам, че след 3часа "трябва" да сме на хижата и се поразбързвам нагоре. Господин Пенков поема второто въже(тънкажно 6ц), издавайки странни звуци, а аз се пробвам да го надъхвам и леко да му давам зор да побърза, докато едвам се сдържам от хилеж.
Тръгвам по пасажното въже на Веждата, незнайно как мислейки си, че ще е лесно около 7а. Когато почват едни маркерчета разбирам, че съм подценил въжето сериозно. Висвам, пробвам на бързо, изпускам си една примка и изчезвам на горе разочарован, че не съм минал свободно последното ни въже... Излизаме от траверса в 16:30ч., наръгваме всичко по раниците и почваме да бегаме бате.
Та така, кой на време, кой - не, всички се сбрахме живи и здрави, па и пораздвижили из планината ;)
 |
| Мальовица 2014г. |
Сега работата беше друга;
Нямах свръзка, а по-скоро желание какво да правя. Исках да отида на стени, на които не съм бил и да си причина по-уравновесено изживяване. В стила яко лек и леко бърз.
Един пост в фъцбука и Марто Пенков на шега или не, ми се върза на акъла, въпреки че отдавна не е турял джаДжа. На всичкото от горе, Ивчо Радков го сплашвал, че аз не съм бил могъл да слагам джаджи...(страшна свръзка, разбираш ли)
И ко да са прави, пътуваме си с Марто в голфа, минаваме през Плана да оставя Туш(благодаря Кофе ;), хапваме си банички и туй онуй за въглетоварене, преди големия глад. На ЦПШ сме късно сутринта и стягаме раниците, само с нужното ни (за тичане и катерене) и айде към хижата за петъчни бири.
Събота вече беше дошла, а ние се свличахме в полегналата ни палатка. Към 6ч. излазихме да се редим на опашка пред тоВалетнате в хижата... 6 и 30 бяхме закусили. Половин пъпеш и една филийка с извара, малко сушени плодове и ядки за мен. През деня храната ни беше 4гелчета, като всяко го разделяхме на две с няколко глътки вода + 3 барчета(малко се прецакахме, че бяха протеинови и на края на деня без вода аз имах сериозни болки)+ 2парчета луканка. Сутринта пихме по 0.5л. вода. Имахме 3 х 0.5л меки бутилки (фласкове), които напълнихме по 2 пъти;тоест по 2/ 2.5л на човек за 12 часа...
Към 7:30ч. тръгнах по Потника на Мери на Черната скала с всичкия инвентар, раничка и маратоните в нея. Минах изкуствения пасаж свободно(6б), турих микро тракшънъ малко след това, Марто наката остатъка от въжето и двамата тръгнахме на френска. Още едно въже катерене, още едно в клек и още едно лазене и сме на полегнало (писахме ги 2 ама са си 3 ;) Без да се развързваме, изприпкахме към горната кула, едно гелче и стрелба по тур УИАА. Катери се постоянно и приятно като 6б, минава се покрай таванче, и там се прави площадка ама не и днес. Пак слагам тракшъна и продължавам по полегналото; след върха направо на гръдна обирам Марто, сбираме катуна в 9:30ч., гелче и се гмуркаме в клека.
Търсим поляните и се провираме из пинус муго-то. Малко слизане и вече сме по пътеката за Страшното. Надявах се да видя пълна маса с вкусотии от АСР-а ама уви- няма никой, подминаваме заслона и към купените; почвам да се чудя кой - кой е.
Гледам снимките, които Дамян Петков ми прати и намираме тръгването на тур Георги Кирков(после Дамян Чолпанов ни каза, че това е тур ВИФ(схемите и скиците са толкова объркващи че докато не изкатеря и другите неща нищо не разбирам)). Лъха на снеголед изпод морените и почва да духа леко,Марто пуши и е облачно. Тръгвам по първо въже с няква надежда, че пак ше катерим на френска, но тя бързо се изпарява. Обединявам първите 2 въжета в едно 55м въже(7а+?) и решавам да разпъна за над още едно таванче, но то се оказва пасаж. Треперя, помпам се, връщам се, ругая и накрая замятам за един клин и оообери. Разбирам, че нямам много въже и слизам надолу на по добро място за площадка(може би втората на схемата).
Площадката е на два клина, набити в пробити дупки и два френда. Марто идва удървен от студ, пуфти и си удря ръцете. Тръгвам за втори път нагоре и сполучвам с движенията. Замятам, примъцвам и вече съм над тавана, продължава си темелна скаличка, докато не пристигам на гоолема тераса(второ въже 7б?). Дрехите са ми тамън-потник, термобельо и шушляк. Осигурявам Марто, правейки лицеви опори и клекове и си мисля, как това ще е последното леко въже до горе. Пенков идва и го надъхвам да води, а па той ми разяснява, че това бил тавана от снимките на Дамянски и ме праща в отделената действителност.
 |
| Снимка: Дамян Петков; Мулето по тавана на Г.К. |
След това разбираме че този табан е от тура Георги Кирков. Първия опит висвам и съм озадачен от боулдър прогнозата на Дамян. 7А боулда? 7б/б+ Разглеждам заклещванията, слизам, тръгвам, минавам и продължавам по забавни плочи с с хубаво катерене. Прекалявам с дължината и триенето от тавана почва да ме дърпа. Площадка на една чучка клема и френд и почвам да обирам Марто с мъка. Той вече е толкова изсъхнал, че ме подминава по пътя за слънцето. След малко и аз не издържам и тръгвам да го гоня на френска Иии О, да бай Райчо ни сгрява. Ядем барчета, Марто го боли глава и след малко напичане тръгваме да подсичаме южния склон на Ловница.
След малко тътрузене по гъз излизаме срещу Червената игла и гледаме, как Гомез и Роската зъзнат на пасажното въже. Марто недоумява желанието ми да изкатеря първото въже на едно маршрутче, което да продължим утре, та гледката на наще приятели и спаружения протеин в стомаха ми, ме отказват набързо. Оставяме всичко в улея и почваме да вайкаме, лазейки нагоре. Мечо и Бобката катерят Веждите, а ние търчим към БАК, да им ядем храната и аналгина от аптечката.
 |
| Снимка: Иван Тотев |
Корема ми вече се е свил, забравям да пия вода от бисквитката, а Марто продължава да ме разсмива и трябва да спирам в поза ембрион на няколко пъти преди хижата. Вода, бири, суджуци, малко раздувки, лягам до палатката и хоп - неделя сутринта свръзката ме буди, пак клякам над тоалетната, закусваме малко повече, взимаме същата доза барчета и гелчета като вчера + малко повече глезотийки и тръгваме яко леки към Червена Дяволска игла.
9 часа Марто катери премиерен вариант из клека около първото въже на тур Сливен. След това ми предоставя следващите 2 въжета(6ц+ и 7а), благодаря за което.СТРАХОТНО КАТЕРЕНЕ одма мъц. Докато Марто тръгва по четвъртото въже, един джавкащ дакел се отделя от свръзка, катереща се на Злия Зъб! и почва да кръжи около раницата ни, в основата на тура!!! Осигурявам и се разкъсвам от притеснения; по какво се мъчи Марто, от какво ще си слезем и докъде; дали дакела ще ни изяде барчетата и ще си гелоса прическата... а пък господин Пенков ме успокоява, че ще му откъснем ... и ще...
Търсим рапелен път на ръба, но намираме само нашия верен приятел - клека. Хвърляме се надолу, въжето ни(около 65м) стига само до кутията, от която не става за рапел, а само за откатерване. Ко да се праи
 |
| предпоследен рапел от тур Сливен |
 |
| Марто по Веждите |
 |
| снимка: Александър Шакрачки |
Няма коментари:
Публикуване на коментар